Вероятно истинската магия на живота е в ритъма на малкото да живее голямото и ума да слезе в сърцето, за да стане част от чудното "главоболие" на чувствата. Пих от горчивата самота на думите ти и странно защо не се натъжих. Сякаш скритата ти ирония пази сянка от прекаления блясък на светлото като ръка, поставена над очите (козирек), когато се взираме в нещо далечно и неопределено. Остроумието ти е вдигнало поглед към небето и вместо да боде, пръска искрици като незаспиваща звезда.
Да обичаш малкото на думите, родено след дълго пътуване в безброя на словото, вероятно е вече истинско проникновение. Така разбирам, Галя, че те е посетила музата на поезията и е пожелала да пътува с теб, макар да си с "перфориран автобусен билет". Пътувай с дарбата си, макар и с плахостта на чувствителната си душа, защото за небесната контрола перфорирания билет е карта за млечния път, където светлината все още не се е "измирисала".
Автор: Радослав Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар