сряда, 20 юли 2016 г.

половин луна в коктейлната ми чаша

половин луна в коктейлната ми чаша
се светулка, залепват устните по
тънкото стъкло, убодени
от захарни кристал
чета, отпивам
глътка тиха
светлина,
а нещо
като
куб
-че
лед
зад
рън
ква,
вед
нага
след
упойката
на мисълта,
почти не чувствам болка

сряда, 17 юни 2015 г.

Стихове с изтекъл срок

Магнитно

Днес е денят-магнит,
привличащ изгубени същности...
Върнах си много предишни нишки,
нишки от себе си.
С преплетени терлици от днес
душата ми ще топли погледа ти...
Направи се, че не виждаш местата,
където са били скъсани...



С очилата си за триизмерно виждане 
поглеждам в теб.
Искам да вляза в твоя филм от страхове,
да бъда твоето добро екшън момиче
и да надвием злото заедно...

Чудя се,
дали ще бъдеш още тук, когато сваля очилата си?



Многоточково

Многоточкова калинка
по дланта ми се разхожда.
Прави смели обиколки
по многоточковите писти на мисълта ми...
Сега си мисля за теб,
многоточково си мисля,
броя и точиците на всяка малка мисъл
и подточките,
и запетайките...
между всичките ми поводи да те обичам...



следпразнично

коледната украса е като топка от тръни,
люлееща се над главите на хората на 4 февруари...



има нещо толкова чаровно навътре в очите ти
взирам се да видя какво е...
...магнитче



аз съм подобрената версия на себе си
след теб...



Тази сутрин слънцето се бави да запали свещта във мен.
Твърде много восък се стопи във теб...



брадата на татко
помръдва
в
усмивка



Облякох се в наивност
с презрамки от тънка надежда,
която рано или късно някой ще съблече от мен...



въртя се в кръг
изпирам се добре
простирам се без щипки
с надеждата да ме духне вятърът
и да полетя...



Душата ми -
разтворена книга от библиотеката,
без дата за връщане остана.
Попадна в твоите ръце...



изпрани чувства съхнат на простора
простряни след центрофугата на времето
изцедени до капка от двете му ръце
избелели изглеждат
от праха за пране

прибирам ги
изглаждам ги
след малко съм на среща с теб



Лилавият ключ е в ръката ми,
но входната врата е друга.
Асансьорът не идва, както всеки път
и се возя по стъпалата нагоре,
и вървя по двора с асансьора,
стигам до вътрешната врата,
но ключът е друг...



празен гроб
без име
и години
"начало и край"

в къс от снимка
усмивка
на цветята
в разрязано
пластмасово
шише



недоизкусурена
оставих
душата си

да чака
сама
на пейката в парка
без облегалка
и само с две дъски

неудобна е
и никой няма да седне...



вместо тях

слънчогледите се сърдеха на слънцето
и дори не го поглеждаха

сякаш с облачни шапки,
навели глави,
ронеха жълто
в очите ми...

погледнах срещу слънцето вместо тях...



сърцето ми - сгрешено судоку
от вчерашния вестник, който ти забрави...



асансьорът ме засмуква нагоре
като течност през сламка

задави се на твоя етаж...



декоративни мечти
плуват в очите ми
само за красота

забравих да им сменя водата,
забравих да ги нахраня
и те се научиха да плуват по гръб...



програмирана съм
да виждам недостатъците си уголемени

пладне е
стопяват се под лупата...



навиваш кичур от косата ми на пръста си
в спирала от спомени

подстригах се късо



решавам кръстословицата на погледа ти,
но все не мога да събера всички букви
на основната дума...



на допир 
устните ти
са като снимка от спомен,
която държа в портмонето си...



всяка сутрин разгръщам каталога с лица
често липсват усмихнатите страници…



три снежинки
вместо заглавие -
името ми в летен ден



с два чадъра вместо рокля
детството ми дефилира
по дългия огледален коридор на отминалото...



докато вървя към теб 
не мисля за ластика през кръста си,
който след това ще ме дръпне рязко назад...



вървя сама по тротоарите за двама
и все се спирам,
давам път на непознатите...

във теб дали ще трябва да се блъсна,
за да ме забележиш?



аз съм погрешно сглобена 
играчка от корекомско яйце
в съзнанието ти...



не пускам утрото да влезе,
а вътре в стаята е пълно
с отворени очи на спомените...



колабираха мислите
в тишината на тъмното
от ниското кръвно
на същността ми...



душата ми е тостерирана
на две парченца -
ти вземи вкусното,
а аз ще изям другото...



Клъцни-срежи

Ти трябваше да не ме познаеш.
Хирургът разбра
и изглади трайно трапчинките
по бузите на вътрешната ми усмивка...



направих ксерокопие на погледа ти
на лист хартия от душата си,
за да погледнеш във мене
без страх



***

на Ели

Момичето с изгубения смях,
което с чужди смехове се смее,
днес ми се усмихна с глас,
в очите й звучащ – може би нейният...

вторник, 16 юни 2015 г.

Интервю

Интервю на Детелина Николаева за мен и стихосбирката ми "20 минути"

Линк към интервюто:
http://www.artsloi.com/inerview/139-20-.html

„20 минути” - така е озаглавена дебютната поетическа книга на едно младо и особено талантливо момиче - Галина Златева.
Родена в Сливен, три години посещава кръжок по литературно творчество, възпитаник на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология”. Членува в литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев” с ръководител Николай Димитров. Със своите стихове печели не една награда от престижни литературни конкурси. Има публикации в редица литературни вестници, списания и електронни издания.
Моята „мармарлийска” приятелка е слънчев и лъчезарен човек, изпълнен с безкраен позитивизъм. Тези положителни качества няма как да останат скрити, не е нужно много време, за да разбереш, че Галина Златева е искрен, откровен, добродушен и толкова всеотдаен човек, винаги готов да помогне, дори и това да й коства много. Уважава приятелите си и не спира да показва на света по детски чистата си душа. Именно това ме провокира да ви запозная с нея, макар и задочно - чрез стиховете й. Защото подобна безрезервна доброта не бива да остава скрита и забулена в скромност.
Ще публикувам тук едно-две стихчета, от които се надявам да усетите нейната неповторима същност, изтъкана от собствен уникален стил, примесен с нетрадиционно звучене:

„Обличам думите наопаки
като дреха
изпрана,
изсъхнала,
изгладена
и сгъната така…
Обличам ги с ръба навън,
по модата
и така, че да се вижда оверлога
с различен цвят.
Но не мога да достигна джоба,
останал от вътрешната страна.
И не топли дрехата…”

* * *
„разтворима самота
във вода
изпивам
знам – ще ми мине от теб
и ще свикна с вкуса
дори няма да ми прави впечатление
горчивата течност
нали е лекарство
и ще ми мине от теб
главоболието на сърцето…”

* * *
„ще пътувам на стоп със тъгата
тя знае точно къде ще я чакам
в колко часа
и докъде очаквам да ме отведе
безплатно
и винаги идва за мен

тя не иска досадници
иска тихи пътници
като мен
не я уморяват сълзите
и винаги се усмихва приветливо
в огледалото за задно виждане
докато провеждаме до болка познатия
разговор…”

Представям ви я и нея в едно кратко интервю – пълно с откровения, леки абстракции и Галентински виждания за живота.

Д: Коя е Галина Златева?
Г: Коя съм аз ли? Ооо, не знам отговора на този въпрос. Непрекъснато се пременям, тъкмо се запозная със себе си и хоп - някое непознато отражение в огледалото... Ново име, ново стихотворение... нова усмивка :) разбира се все една е - Галентинска!

Д: Кога написа първото си стихотворение и какво беше то?
Г: Първото си стихотворение написах, когато бях на 15 години. Бях на училище, в класната стая, а стихотворението, което случайно надрасках на листа беше посветено на една моя съученичка: "Моята съученичка Росичка..." май така започваше. Беше добродушно смешно! Всички много го харесаха и искаха да напиша и за тях. Искаха да си видят името как стои сред моите рими. Така, с одобрението и интереса на хората около мен, се отпуснах и започнах да правя все повече опити. Сега бих се смяла от сърце на първите си стихотворни опити, но това е добър знак, че не се въртя в кръг, а откривам много нови светове, които кръщавам със стихове. Сигурна съм, че животът ще продължи да ми предлага все нови и нови хоризонти от вселената на преживяванията.

Д: От къде е любовта ти към поезията?
Г: Любовта към поезията ли... Толкова пъти съм се питала защо прописах, кое ми хареса в това и защо не спрях да го правя... и всеки път някакъв нов отговор се подрежда до предните. Все някоя нова причина! Когато се замисля за смисъла на живота си, първото нещо, за което се сещам е това, че пиша. Поезията е във всичко, което изживявам – хубавото и лошото, черното и бялото на живота. Може да звучи елементарно, но няма по точно определение. Пиша, когато съм тъжна, пиша, когато съм щастлива, пиша, когато съм едновременно и двете! Ако трябва да дам отговор в едно кратко изречение: „Поезията е това, което преживявам, облечените ми в думи чувства.” Та нима е възможно да живея без чувствата си?

Д: За какво мечтае Галина Златева?
Г: Мечтая най-вече никога да не загубвам способността си да мечтая, защото това прави живота ми много по-пъстър и усмихнат! Не мога да си представя какво ще стане с мен ако един ден спра да мечтая. Мечтите движат живота ми към по-хубаво.

Д: Някои от любимите ми стихчета, които си написала са: „От топлите спомени често ми става студено…” ; „Очите ти са слънцето за шоколадовата ми самота…”. А кое е твоето любимо стихотворение?
Г:
* * *
Недоизкусурена
оставих
душата си

да чака
сама
на пейката в парка
без облегалка
и само с две дъски

неудобна е
и никой няма да седне...

Д: Защо обличаш думите наопаки?
Г: Харесва ми да съм различна от останалите, да откривам нови начини да бъда себе си сред хората. Това е може би най-голямото предизвикателство в живота ми. Докато доста хора се стремят да скрият смисъла на думите си като етикет, който не трябва да се вижда и остава често "от вътрешната страна", аз пък понякога обичам да правя обратното... Явно е проява на инат към самата мен. Приисква ми се да покажа онова, което е "фабрично" скрито и се усмихвам, когато виждам интерес насреща си. Мисля, че най-красивите неща у човека са скрити на „морското дъно” на душата му и твърде рядко се виждат на повърхността... те са като растение, което цъфти рядко за чуждите погледи, но с незабравими цветове и ухание...
Имам един любим цитат от филм:
"Човешкото сърце има скрити съкровища, в тайна пазени, в мълчание обвити. Мислите, надеждите, мечтите, удоволствията, чиито магии се развалят, ако са разкрити..."
Не е нужно тези съкровища да се разкрият пред всички, а само пред онези, които биха съхранили в шепите на сърцата си хубавите неща от досега си с други сърца. Така магията няма да се развали, а ще се превърне в истинско щастие.

Д: Каква е твоята „Прогноза от настроения”?
Г: Всеки ден различна. За жалост не я съобщават по радиото и телевизията, за да се съобразяват хората с нея, но настроенията са си само мои - спокойни или ветровити, слънчеви или облачни, показани или прикрити... те оцветяват деня ми един ден в семпли цветове, друг - в ярки, трети - в черно-бели, а в четвърти - остава безцветен... и т.н.
Името ми означава "спокойствие, тишина, покой" може би затова, когато времето вътре в мен е спокойно, се чувствам най-добре и светло усмихната.

Скъпи приятели, силно се надявам задочната среща с Галина Златева да ви е доставила удоволствие. Това младо момиче е доказателство, че и днес може да се докоснем до ценности, които са на път да бъдат заличени.

неделя, 14 юни 2015 г.

Едно мнение, което ме вдъхнови

Вероятно истинската магия на живота е в ритъма на малкото да живее голямото и ума да слезе в сърцето, за да стане част от чудното "главоболие" на чувствата. Пих от горчивата самота на думите ти и странно защо не се натъжих. Сякаш скритата ти ирония пази сянка от прекаления блясък на светлото като ръка, поставена над очите (козирек), когато се взираме в нещо далечно и неопределено. Остроумието ти е вдигнало поглед към небето и вместо да боде, пръска искрици като незаспиваща звезда.

Да обичаш малкото на думите, родено след дълго пътуване в безброя на словото, вероятно е вече истинско проникновение. Така разбирам, Галя, че те е посетила музата на поезията и е пожелала да пътува с теб, макар да си с "перфориран автобусен билет". Пътувай с дарбата си, макар и с плахостта на чувствителната си душа, защото за небесната контрола перфорирания билет е карта за млечния път, където светлината все още не се е "измирисала".

Автор: Радослав Радев

събота, 13 юни 2015 г.

Повече за мен, отличия и публикации

Казвам се Галина Николаева Златева и съм родена на 13.06.1984 г. в гр. Сливен. От малка много обичах да пиша, най-вече писма и кратки бележки, усещах колко по-лесно е така човек да изрази чувствата си. Поне това беше моят начин. Започнах да пиша стихове на 16-годишна възраст, когато бях провокирана от наистина много неща. Може да се каже, че тормозех пишещата машина на татко, но не мисля, че тя се оплакваше от това. Отначало криех стиховете си, страхувах се, че са прекалено лични и се притеснявах някой да не ги прочете. Тогава чух за един конкурс за текст на песен на точно определена тематика и участвах. Явно тогава младата ми муза е знаела какво прави, защото избраха моя текст. Това издаде малката ми тайна пред всички и по препоръка на моята вуйна се записах в класа по литературно творчество с преподавател поетесата Евгения Генова. Там получих вниманието, което е нужно на всеки начинаещ писател, градивната критика, възможността да споделя написаното и срещата с много други млади писатели като мен. Взаимно се учехме и усъвършенствахме, бяха незабравими три години.

След завършването на гимназията продължих образованието си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология. Там се присъединих към литературно-дискусионния клуб „Емилиян Станев“ с ръководител Николай Димитров, от когото научих много полезни неща за писането, съвети, които ще помня винаги. По това време стана факт и първата ми книга – стихосбирката „20 минути“ под редакцията на Н. Димитров. Благодарение на него книгата се получи такава, каквато си я представях години преди това. Разбрах, че за да се издаде една книга не е достатъчно да напишеш текстовете за нея, нужен ти е и друг поглед. Аз бях щастливка да срещна своя в неговото лице.

След доста голяма пауза от писането, реших да създам този блог с лично творчество, за да провокирам музата си да се завърне отново при мен, защото без нея не просто е скучно, чувствам се сякаш важно парченце от пъзела на живота ми липсва.

Отличия за поезия:

- Национален детски литературен конкурс „Искри-2001”, гр. София, 2001 г.
- V Национален литературен конкурс „Любовта в нас”, I-во място за поезия над 15 години, гр. Варна, Литературен клуб „Касталия”, 2002 г.
- Народно читалище „Братя Миладинови”, Салон на изкуствата „Витошко лале”, лауреат на конкурса „Зимни литературни вечери – Витошко лале”, III-та награда за поезия, председател на журито: Евтим Евтимов, гр. София, 2002 г.
- VI Национален литературен конкурс „Любовта в нас”, III-то място за поезия над 15 години, гр. Варна, Литературен клуб „Касталия”, 2003 г.
- Читалище „Христо Смирненски”, II-ра награда за поезия от литературния конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, гр. София, 2003 г.
- Издателство „Лаген”, фондация „Пламък”, вестник „Пулс”, II-ри национален поетичен конкурс „Стара Загора 2003” (Посветен на 90-годишнината на Съюза на българските писатели), поощрителна награда за участие, председател на журито: Евтим Евтимов, гр. Стара Загора, 2003 г.
- Народно читалище „Братя Миладинови”, 20 години „Витошко лале”, лауреат на конкурса „Зимни литературни вечери – Витошко лале”, отличие за отделно стихотворение, председател на журито: Евтим Евтимов, гр. София, 2004 г.
- ПМГ „Добри Чинтулов” - Номинации 2003 - „Най-добър поет”, гр. Сливен, 21. 05. 2003 г.
- Liternet - специализиран портал за литература и хуманитаристика, Конкурс за дебютиращи автори - Първа награда в раздел “Поезия”, юни, 2006 г.
- Народно читалище „Братя Миладинови”, гр. София, „Витошко лале”, Лауреат на конкурса Зимни литературни вечери “Витошко лале” и носител на II-ра награда за стихотворението “Вместо тях“, председател на журито: Евтим Евтимов, гр. София, 2007 г.
- Национален литературен конкурс „С море в сърцето” Царево - 2016 г., I-ва награда в раздел Поезия за стихотворението "половин луна в коктейлната ми чаша..."

Публикации:

- Вестник „Новият Пулс”
- Юбилеен вестник по случай 125 години Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов”
- Списание „Родна реч” - брой 4, 2003 г. и в един брой от 2004 г.
- Сборниците „Стихове” от II-ри и III-ти Национални поетични конкурси „Стара Загора-2003” и „Стара Загора-2004”
- Юбилеен сборник „Искрици под Сините камъни”, 25 години от създаването на класа по литературно творчество, гр. Сливен, 2004 г.
- Списание „Пламък”, брой 9-10, 2004 г.
- Вестник “Само за студенти“ - брой 1, 2006 г.
- Вестник „Литературен форум“ - юли 2006 г., бр. 7
- Дебютната ми стихосбирка „20 минути“, издадена от ИК „Фабер“ през 2007 г.
- Списание „Родна реч“ 8-9, 2007 г. - представяне и кратка оценка на стихосбирката „20 минути“
- Антология 2008 на младите български поети, Издава „Фондация за развитие на местните общности“, Асоциация на Независимите Млади Таланти, Литературен клуб „Икар“, Младежки клуб „Славяни“
- Юбилеен сборник „Ние, дечурлигата“ – съставител и редактор Евгения Генова, ИК „Жажда“, гр. Сливен, 2009 г.
- Сборник с номинирани творби „С море в сърцето”, Национален литературен конкурс, Царево, юли 2016 г.

През 2000 г. предаването „Бон-Бон” по Канал 1 обяви конкурс за текст на песен. Наградата беше запис и видеоклип на песента. Песента, която направиха по моя стих се казва „Сън”. Почти нищо не може да се сравни с усещането да чуеш някой да пее написаните от теб думи... Тъкмо заради това усещане мечтая да напиша още много текстове занапред.

Онлайн публикации:

http://liternet.bg/publish17/g_zlateva/index.html

http://liternet.bg/ebook/virtualni/index.html

Стихотворението "20 минути" през призмата на поета Ивайло Иванов:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=489

Статии в сайта www.bg-damma.com:
http://www.bg-damma.com/author/419062

Електронен формат на сборника "С море в сърцето", Национален литературен конкурс, Царево, юли 2016 г.