сряда, 17 юни 2015 г.

Стихове с изтекъл срок

Магнитно

Днес е денят-магнит,
привличащ изгубени същности...
Върнах си много предишни нишки,
нишки от себе си.
С преплетени терлици от днес
душата ми ще топли погледа ти...
Направи се, че не виждаш местата,
където са били скъсани...



С очилата си за триизмерно виждане 
поглеждам в теб.
Искам да вляза в твоя филм от страхове,
да бъда твоето добро екшън момиче
и да надвием злото заедно...

Чудя се,
дали ще бъдеш още тук, когато сваля очилата си?



Многоточково

Многоточкова калинка
по дланта ми се разхожда.
Прави смели обиколки
по многоточковите писти на мисълта ми...
Сега си мисля за теб,
многоточково си мисля,
броя и точиците на всяка малка мисъл
и подточките,
и запетайките...
между всичките ми поводи да те обичам...



следпразнично

коледната украса е като топка от тръни,
люлееща се над главите на хората на 4 февруари...



има нещо толкова чаровно навътре в очите ти
взирам се да видя какво е...
...магнитче



аз съм подобрената версия на себе си
след теб...



Тази сутрин слънцето се бави да запали свещта във мен.
Твърде много восък се стопи във теб...



брадата на татко
помръдва
в
усмивка



Облякох се в наивност
с презрамки от тънка надежда,
която рано или късно някой ще съблече от мен...



въртя се в кръг
изпирам се добре
простирам се без щипки
с надеждата да ме духне вятърът
и да полетя...



Душата ми -
разтворена книга от библиотеката,
без дата за връщане остана.
Попадна в твоите ръце...



изпрани чувства съхнат на простора
простряни след центрофугата на времето
изцедени до капка от двете му ръце
избелели изглеждат
от праха за пране

прибирам ги
изглаждам ги
след малко съм на среща с теб



Лилавият ключ е в ръката ми,
но входната врата е друга.
Асансьорът не идва, както всеки път
и се возя по стъпалата нагоре,
и вървя по двора с асансьора,
стигам до вътрешната врата,
но ключът е друг...



празен гроб
без име
и години
"начало и край"

в къс от снимка
усмивка
на цветята
в разрязано
пластмасово
шише



недоизкусурена
оставих
душата си

да чака
сама
на пейката в парка
без облегалка
и само с две дъски

неудобна е
и никой няма да седне...



вместо тях

слънчогледите се сърдеха на слънцето
и дори не го поглеждаха

сякаш с облачни шапки,
навели глави,
ронеха жълто
в очите ми...

погледнах срещу слънцето вместо тях...



сърцето ми - сгрешено судоку
от вчерашния вестник, който ти забрави...



асансьорът ме засмуква нагоре
като течност през сламка

задави се на твоя етаж...



декоративни мечти
плуват в очите ми
само за красота

забравих да им сменя водата,
забравих да ги нахраня
и те се научиха да плуват по гръб...



програмирана съм
да виждам недостатъците си уголемени

пладне е
стопяват се под лупата...



навиваш кичур от косата ми на пръста си
в спирала от спомени

подстригах се късо



решавам кръстословицата на погледа ти,
но все не мога да събера всички букви
на основната дума...



на допир 
устните ти
са като снимка от спомен,
която държа в портмонето си...



всяка сутрин разгръщам каталога с лица
често липсват усмихнатите страници…



три снежинки
вместо заглавие -
името ми в летен ден



с два чадъра вместо рокля
детството ми дефилира
по дългия огледален коридор на отминалото...



докато вървя към теб 
не мисля за ластика през кръста си,
който след това ще ме дръпне рязко назад...



вървя сама по тротоарите за двама
и все се спирам,
давам път на непознатите...

във теб дали ще трябва да се блъсна,
за да ме забележиш?



аз съм погрешно сглобена 
играчка от корекомско яйце
в съзнанието ти...



не пускам утрото да влезе,
а вътре в стаята е пълно
с отворени очи на спомените...



колабираха мислите
в тишината на тъмното
от ниското кръвно
на същността ми...



душата ми е тостерирана
на две парченца -
ти вземи вкусното,
а аз ще изям другото...



Клъцни-срежи

Ти трябваше да не ме познаеш.
Хирургът разбра
и изглади трайно трапчинките
по бузите на вътрешната ми усмивка...



направих ксерокопие на погледа ти
на лист хартия от душата си,
за да погледнеш във мене
без страх



***

на Ели

Момичето с изгубения смях,
което с чужди смехове се смее,
днес ми се усмихна с глас,
в очите й звучащ – може би нейният...

Няма коментари:

Публикуване на коментар