половин луна в коктейлната ми чаша
се светулка, залепват устните по
тънкото стъкло, убодени
от захарни кристал
чета, отпивам
глътка тиха
светлина,
а нещо
като
куб
-че
лед
зад
рън
ква,
вед
нага
след
упойката
на мисълта,
почти не чувствам болка
