Интервю на Детелина Николаева за мен и стихосбирката ми "20 минути"
Линк към интервюто:
http://www.artsloi.com/inerview/139-20-.html
„20 минути” - така е озаглавена дебютната поетическа книга на едно младо и особено талантливо момиче - Галина Златева.
Родена в Сливен, три години посещава кръжок по литературно творчество, възпитаник на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология”. Членува в литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев” с ръководител Николай Димитров. Със своите стихове печели не една награда от престижни литературни конкурси. Има публикации в редица литературни вестници, списания и електронни издания.
Моята „мармарлийска” приятелка е слънчев и лъчезарен човек, изпълнен с безкраен позитивизъм. Тези положителни качества няма как да останат скрити, не е нужно много време, за да разбереш, че Галина Златева е искрен, откровен, добродушен и толкова всеотдаен човек, винаги готов да помогне, дори и това да й коства много. Уважава приятелите си и не спира да показва на света по детски чистата си душа. Именно това ме провокира да ви запозная с нея, макар и задочно - чрез стиховете й. Защото подобна безрезервна доброта не бива да остава скрита и забулена в скромност.
Ще публикувам тук едно-две стихчета, от които се надявам да усетите нейната неповторима същност, изтъкана от собствен уникален стил, примесен с нетрадиционно звучене:
„Обличам думите наопаки
като дреха
изпрана,
изсъхнала,
изгладена
и сгъната така…
Обличам ги с ръба навън,
по модата
и така, че да се вижда оверлога
с различен цвят.
Но не мога да достигна джоба,
останал от вътрешната страна.
И не топли дрехата…”
* * *
„разтворима самота
във вода
изпивам
знам – ще ми мине от теб
и ще свикна с вкуса
дори няма да ми прави впечатление
горчивата течност
нали е лекарство
и ще ми мине от теб
главоболието на сърцето…”
* * *
„ще пътувам на стоп със тъгата
тя знае точно къде ще я чакам
в колко часа
и докъде очаквам да ме отведе
безплатно
и винаги идва за мен
тя не иска досадници
иска тихи пътници
като мен
не я уморяват сълзите
и винаги се усмихва приветливо
в огледалото за задно виждане
докато провеждаме до болка познатия
разговор…”
Представям ви я и нея в едно кратко интервю – пълно с откровения, леки абстракции и Галентински виждания за живота.
Д: Коя е Галина Златева?
Г: Коя съм аз ли? Ооо, не знам отговора на този въпрос. Непрекъснато се пременям, тъкмо се запозная със себе си и хоп - някое непознато отражение в огледалото... Ново име, ново стихотворение... нова усмивка :) разбира се все една е - Галентинска!
Д: Кога написа първото си стихотворение и какво беше то?
Г: Първото си стихотворение написах, когато бях на 15 години. Бях на училище, в класната стая, а стихотворението, което случайно надрасках на листа беше посветено на една моя съученичка: "Моята съученичка Росичка..." май така започваше. Беше добродушно смешно! Всички много го харесаха и искаха да напиша и за тях. Искаха да си видят името как стои сред моите рими. Така, с одобрението и интереса на хората около мен, се отпуснах и започнах да правя все повече опити. Сега бих се смяла от сърце на първите си стихотворни опити, но това е добър знак, че не се въртя в кръг, а откривам много нови светове, които кръщавам със стихове. Сигурна съм, че животът ще продължи да ми предлага все нови и нови хоризонти от вселената на преживяванията.
Д: От къде е любовта ти към поезията?
Г: Любовта към поезията ли... Толкова пъти съм се питала защо прописах, кое ми хареса в това и защо не спрях да го правя... и всеки път някакъв нов отговор се подрежда до предните. Все някоя нова причина! Когато се замисля за смисъла на живота си, първото нещо, за което се сещам е това, че пиша. Поезията е във всичко, което изживявам – хубавото и лошото, черното и бялото на живота. Може да звучи елементарно, но няма по точно определение. Пиша, когато съм тъжна, пиша, когато съм щастлива, пиша, когато съм едновременно и двете! Ако трябва да дам отговор в едно кратко изречение: „Поезията е това, което преживявам, облечените ми в думи чувства.” Та нима е възможно да живея без чувствата си?
Д: За какво мечтае Галина Златева?
Г: Мечтая най-вече никога да не загубвам способността си да мечтая, защото това прави живота ми много по-пъстър и усмихнат! Не мога да си представя какво ще стане с мен ако един ден спра да мечтая. Мечтите движат живота ми към по-хубаво.
Д: Някои от любимите ми стихчета, които си написала са: „От топлите спомени често ми става студено…” ; „Очите ти са слънцето за шоколадовата ми самота…”. А кое е твоето любимо стихотворение?
Г:
* * *
Недоизкусурена
оставих
душата си
да чака
сама
на пейката в парка
без облегалка
и само с две дъски
неудобна е
и никой няма да седне...
Д: Защо обличаш думите наопаки?
Г: Харесва ми да съм различна от останалите, да откривам нови начини да бъда себе си сред хората. Това е може би най-голямото предизвикателство в живота ми. Докато доста хора се стремят да скрият смисъла на думите си като етикет, който не трябва да се вижда и остава често "от вътрешната страна", аз пък понякога обичам да правя обратното... Явно е проява на инат към самата мен. Приисква ми се да покажа онова, което е "фабрично" скрито и се усмихвам, когато виждам интерес насреща си. Мисля, че най-красивите неща у човека са скрити на „морското дъно” на душата му и твърде рядко се виждат на повърхността... те са като растение, което цъфти рядко за чуждите погледи, но с незабравими цветове и ухание...
Имам един любим цитат от филм:
"Човешкото сърце има скрити съкровища, в тайна пазени, в мълчание обвити. Мислите, надеждите, мечтите, удоволствията, чиито магии се развалят, ако са разкрити..."
Не е нужно тези съкровища да се разкрият пред всички, а само пред онези, които биха съхранили в шепите на сърцата си хубавите неща от досега си с други сърца. Така магията няма да се развали, а ще се превърне в истинско щастие.
Д: Каква е твоята „Прогноза от настроения”?
Г: Всеки ден различна. За жалост не я съобщават по радиото и телевизията, за да се съобразяват хората с нея, но настроенията са си само мои - спокойни или ветровити, слънчеви или облачни, показани или прикрити... те оцветяват деня ми един ден в семпли цветове, друг - в ярки, трети - в черно-бели, а в четвърти - остава безцветен... и т.н.
Името ми означава "спокойствие, тишина, покой" може би затова, когато времето вътре в мен е спокойно, се чувствам най-добре и светло усмихната.
Скъпи приятели, силно се надявам задочната среща с Галина Златева да ви е доставила удоволствие. Това младо момиче е доказателство, че и днес може да се докоснем до ценности, които са на път да бъдат заличени.
